Настоящее время | ||
| ед. ч. | мн. ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | взраста́ю | взраста́ем |
| 2 лицо | взраста́ешь | взраста́ете |
| 3 лицо | взраста́ет | взраста́ют |
Прошедшее время | |||
| ед. ч. | мн. ч. | ||
|---|---|---|---|
| м | ж | с | |
| взраста́л | взраста́ла | взраста́ло | взраста́ли |
Повелительное наклонение | |
| ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|
| взраста́й | взраста́йте |
Сослагательное наклонение | |||
| ед. ч. | мн. ч. | ||
|---|---|---|---|
| м | ж | с | |
| взраста́л бы | взраста́ла бы | взраста́ло бы | взраста́ли бы |
Причастие настоящего времени | |||||
| ПАДЕЖ | ед. ч. | мн. ч. | |||
|---|---|---|---|---|---|
| м | ж | с | |||
| И. | взраста́ющий | взраста́ющая | взраста́ющее | взраста́ющие | |
| Р. | взраста́ющего | взраста́ющей | взраста́ющего | взраста́ющих | |
| Д. | взраста́ющему | взраста́ющей | взраста́ющему | взраста́ющим | |
| В. | неод. | взраста́ющий | взраста́ющую | взраста́ющее | взраста́ющие |
| одуш. | взраста́ющего | взраста́ющую | взраста́ющее | взраста́ющих | |
| Т. | взраста́ющим | взраста́ющей, взраста́ющею | взраста́ющим | взраста́ющими | |
| П. | взраста́ющем | взраста́ющей | взраста́ющем | взраста́ющих | |
Причастие прошедшего времени | |||||
| ПАДЕЖ | ед. ч. | мн. ч. | |||
|---|---|---|---|---|---|
| м | ж | с | И. | взраста́вший | взраста́вшая | взраста́вшее | взраста́вшие |
| Р. | взраста́вшего | взраста́вшей | взраста́вшего | взраста́вших | |
| Д. | взраста́вшему | взраста́вшей | взраста́вшему | взраста́вшим | |
| В. | неод. | взраста́вший | взраста́вшую | взраста́вшее | взраста́вшие |
| одуш. | взраста́вшего | взраста́вшую | взраста́вшее | взраста́вших | |
| Т. | взраста́вшим | взраста́вшей, взраста́вшею | взраста́вшим | взраста́вшими | |
| П. | взраста́вшем | взраста́вшей | взраста́вшем | взраста́вших | |
Деепричастие | |
| наст. вр. | прош. вр. |
|---|---|
| взраста́я | взраста́вши, взраста́в |
несов. неперех. устар.
То же, что: вырастать.