Настоящее время | ||
| ед. ч. | мн. ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | возглаша́ю | возглаша́ем |
| 2 лицо | возглаша́ешь | возглаша́ете |
| 3 лицо | возглаша́ет | возглаша́ют |
Прошедшее время | |||
| ед. ч. | мн. ч. | ||
|---|---|---|---|
| м | ж | с | |
| возглаша́л | возглаша́ла | возглаша́ло | возглаша́ли |
Повелительное наклонение | |
| ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|
| возглаша́й | возглаша́йте |
Сослагательное наклонение | |||
| ед. ч. | мн. ч. | ||
|---|---|---|---|
| м | ж | с | |
| возглаша́л бы | возглаша́ла бы | возглаша́ло бы | возглаша́ли бы |
Причастие настоящего времени | |||||
| ПАДЕЖ | ед. ч. | мн. ч. | |||
|---|---|---|---|---|---|
| м | ж | с | |||
| И. | возглаша́ющий | возглаша́ющая | возглаша́ющее | возглаша́ющие | |
| Р. | возглаша́ющего | возглаша́ющей | возглаша́ющего | возглаша́ющих | |
| Д. | возглаша́ющему | возглаша́ющей | возглаша́ющему | возглаша́ющим | |
| В. | неод. | возглаша́ющий | возглаша́ющую | возглаша́ющее | возглаша́ющие |
| одуш. | возглаша́ющего | возглаша́ющую | возглаша́ющее | возглаша́ющих | |
| Т. | возглаша́ющим | возглаша́ющей, возглаша́ющею | возглаша́ющим | возглаша́ющими | |
| П. | возглаша́ющем | возглаша́ющей | возглаша́ющем | возглаша́ющих | |
Причастие прошедшего времени | |||||
| ПАДЕЖ | ед. ч. | мн. ч. | |||
|---|---|---|---|---|---|
| м | ж | с | И. | возглаша́вший | возглаша́вшая | возглаша́вшее | возглаша́вшие |
| Р. | возглаша́вшего | возглаша́вшей | возглаша́вшего | возглаша́вших | |
| Д. | возглаша́вшему | возглаша́вшей | возглаша́вшему | возглаша́вшим | |
| В. | неод. | возглаша́вший | возглаша́вшую | возглаша́вшее | возглаша́вшие |
| одуш. | возглаша́вшего | возглаша́вшую | возглаша́вшее | возглаша́вших | |
| Т. | возглаша́вшим | возглаша́вшей, возглаша́вшею | возглаша́вшим | возглаша́вшими | |
| П. | возглаша́вшем | возглаша́вшей | возглаша́вшем | возглаша́вших | |
Деепричастие | |
| наст. вр. | прош. вр. |
|---|---|
| возглаша́я | возглаша́вши, возглаша́в |
возглашать, возглашаю, возглашаешь (книж.). несовер. к возгласить.