Настоящее время | ||
| ед. ч. | мн. ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | затиха́ю | затиха́ем |
| 2 лицо | затиха́ешь | затиха́ете |
| 3 лицо | затиха́ет | затиха́ют |
Прошедшее время | |||
| ед. ч. | мн. ч. | ||
|---|---|---|---|
| м | ж | с | |
| затиха́л | затиха́ла | затиха́ло | затиха́ли |
Повелительное наклонение | |
| ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|
| затиха́й | затиха́йте |
Сослагательное наклонение | |||
| ед. ч. | мн. ч. | ||
|---|---|---|---|
| м | ж | с | |
| затиха́л бы | затиха́ла бы | затиха́ло бы | затиха́ли бы |
Причастие настоящего времени | |||||
| ПАДЕЖ | ед. ч. | мн. ч. | |||
|---|---|---|---|---|---|
| м | ж | с | |||
| И. | затиха́ющий | затиха́ющая | затиха́ющее | затиха́ющие | |
| Р. | затиха́ющего | затиха́ющей | затиха́ющего | затиха́ющих | |
| Д. | затиха́ющему | затиха́ющей | затиха́ющему | затиха́ющим | |
| В. | неод. | затиха́ющий | затиха́ющую | затиха́ющее | затиха́ющие |
| одуш. | затиха́ющего | затиха́ющую | затиха́ющее | затиха́ющих | |
| Т. | затиха́ющим | затиха́ющей, затиха́ющею | затиха́ющим | затиха́ющими | |
| П. | затиха́ющем | затиха́ющей | затиха́ющем | затиха́ющих | |
Причастие прошедшего времени | |||||
| ПАДЕЖ | ед. ч. | мн. ч. | |||
|---|---|---|---|---|---|
| м | ж | с | И. | затиха́вший | затиха́вшая | затиха́вшее | затиха́вшие |
| Р. | затиха́вшего | затиха́вшей | затиха́вшего | затиха́вших | |
| Д. | затиха́вшему | затиха́вшей | затиха́вшему | затиха́вшим | |
| В. | неод. | затиха́вший | затиха́вшую | затиха́вшее | затиха́вшие |
| одуш. | затиха́вшего | затиха́вшую | затиха́вшее | затиха́вших | |
| Т. | затиха́вшим | затиха́вшей, затиха́вшею | затиха́вшим | затиха́вшими | |
| П. | затиха́вшем | затиха́вшей | затиха́вшем | затиха́вших | |
Деепричастие | |
| наст. вр. | прош. вр. |
|---|---|
| затиха́я | затиха́вши, затиха́в |
затихать, затихаю, затихаешь. несовер. к затихнуть.