Настоящее время | ||
| ед. ч. | мн. ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | изгнива́ю | изгнива́ем |
| 2 лицо | изгнива́ешь | изгнива́ете |
| 3 лицо | изгнива́ет | изгнива́ют |
Прошедшее время | |||
| ед. ч. | мн. ч. | ||
|---|---|---|---|
| м | ж | с | |
| изгнива́л | изгнива́ла | изгнива́ло | изгнива́ли |
Повелительное наклонение | |
| ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|
| изгнива́й | изгнива́йте |
Сослагательное наклонение | |||
| ед. ч. | мн. ч. | ||
|---|---|---|---|
| м | ж | с | |
| изгнива́л бы | изгнива́ла бы | изгнива́ло бы | изгнива́ли бы |
Причастие настоящего времени | |||||
| ПАДЕЖ | ед. ч. | мн. ч. | |||
|---|---|---|---|---|---|
| м | ж | с | |||
| И. | изгнива́ющий | изгнива́ющая | изгнива́ющее | изгнива́ющие | |
| Р. | изгнива́ющего | изгнива́ющей | изгнива́ющего | изгнива́ющих | |
| Д. | изгнива́ющему | изгнива́ющей | изгнива́ющему | изгнива́ющим | |
| В. | неод. | изгнива́ющий | изгнива́ющую | изгнива́ющее | изгнива́ющие |
| одуш. | изгнива́ющего | изгнива́ющую | изгнива́ющее | изгнива́ющих | |
| Т. | изгнива́ющим | изгнива́ющей, изгнива́ющею | изгнива́ющим | изгнива́ющими | |
| П. | изгнива́ющем | изгнива́ющей | изгнива́ющем | изгнива́ющих | |
Причастие прошедшего времени | |||||
| ПАДЕЖ | ед. ч. | мн. ч. | |||
|---|---|---|---|---|---|
| м | ж | с | И. | изгнива́вший | изгнива́вшая | изгнива́вшее | изгнива́вшие |
| Р. | изгнива́вшего | изгнива́вшей | изгнива́вшего | изгнива́вших | |
| Д. | изгнива́вшему | изгнива́вшей | изгнива́вшему | изгнива́вшим | |
| В. | неод. | изгнива́вший | изгнива́вшую | изгнива́вшее | изгнива́вшие |
| одуш. | изгнива́вшего | изгнива́вшую | изгнива́вшее | изгнива́вших | |
| Т. | изгнива́вшим | изгнива́вшей, изгнива́вшею | изгнива́вшим | изгнива́вшими | |
| П. | изгнива́вшем | изгнива́вшей | изгнива́вшем | изгнива́вших | |
Деепричастие | |
| наст. вр. | прош. вр. |
|---|---|
| изгнива́я | изгнива́вши, изгнива́в |
изгнивать, изгниваю, изгниваешь. несовер. к изгнить.