Настоящее время | ||
| ед. ч. | мн. ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | изгора́ю | изгора́ем |
| 2 лицо | изгора́ешь | изгора́ете |
| 3 лицо | изгора́ет | изгора́ют |
Прошедшее время | |||
| ед. ч. | мн. ч. | ||
|---|---|---|---|
| м | ж | с | |
| изгора́л | изгора́ла | изгора́ло | изгора́ли |
Повелительное наклонение | |
| ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|
| изгора́й | изгора́йте |
Сослагательное наклонение | |||
| ед. ч. | мн. ч. | ||
|---|---|---|---|
| м | ж | с | |
| изгора́л бы | изгора́ла бы | изгора́ло бы | изгора́ли бы |
Причастие настоящего времени | |||||
| ПАДЕЖ | ед. ч. | мн. ч. | |||
|---|---|---|---|---|---|
| м | ж | с | |||
| И. | изгора́ющий | изгора́ющая | изгора́ющее | изгора́ющие | |
| Р. | изгора́ющего | изгора́ющей | изгора́ющего | изгора́ющих | |
| Д. | изгора́ющему | изгора́ющей | изгора́ющему | изгора́ющим | |
| В. | неод. | изгора́ющий | изгора́ющую | изгора́ющее | изгора́ющие |
| одуш. | изгора́ющего | изгора́ющую | изгора́ющее | изгора́ющих | |
| Т. | изгора́ющим | изгора́ющей, изгора́ющею | изгора́ющим | изгора́ющими | |
| П. | изгора́ющем | изгора́ющей | изгора́ющем | изгора́ющих | |
Причастие прошедшего времени | |||||
| ПАДЕЖ | ед. ч. | мн. ч. | |||
|---|---|---|---|---|---|
| м | ж | с | И. | изгора́вший | изгора́вшая | изгора́вшее | изгора́вшие |
| Р. | изгора́вшего | изгора́вшей | изгора́вшего | изгора́вших | |
| Д. | изгора́вшему | изгора́вшей | изгора́вшему | изгора́вшим | |
| В. | неод. | изгора́вший | изгора́вшую | изгора́вшее | изгора́вшие |
| одуш. | изгора́вшего | изгора́вшую | изгора́вшее | изгора́вших | |
| Т. | изгора́вшим | изгора́вшей, изгора́вшею | изгора́вшим | изгора́вшими | |
| П. | изгора́вшем | изгора́вшей | изгора́вшем | изгора́вших | |
Деепричастие | |
| наст. вр. | прош. вр. |
|---|---|
| изгора́я | изгора́вши, изгора́в |
изгорать, изгораю, изгораешь (книж. устар.). несовер. к изгореть.