| ПАДЕЖ | Ед. ч. | Мн. ч. | |
|---|---|---|---|
| И. | исцели́тель | исцели́тели | |
| Р. | исцели́теля | исцели́телей | |
| Д. | исцели́телю | исцели́телям | |
| В. | неод. | ||
| одуш. | исцели́теля | исцели́телей | |
| Т. | исцели́телем | исцели́телями | |
| П. | исцели́теле | исцели́телях | |
исцелитель, исцелителя, муж. (книж.). Тот, кто исцеляет кого-что-нибудь.