| ПАДЕЖ | Ед. ч. | Мн. ч. | |
|---|---|---|---|
| И. | коче́вник | коче́вники | |
| Р. | коче́вника | коче́вников | |
| Д. | коче́внику | коче́вникам | |
| В. | неод. | ||
| одуш. | коче́вника | коче́вников | |
| Т. | коче́вником | коче́вниками | |
| П. | коче́внике | коче́вниках | |
КОЧЕВНИК, а, м. Человек, к-рый ведёт кочевой образ жизни. Скотоводы-кочевники.
| ж. кочевница, ы.
| прил. кочевнический, ая, ое.