| ПАДЕЖ | Ед. ч. | Мн. ч. | |
|---|---|---|---|
| И. | лаба́зник | лаба́зники | |
| Р. | лаба́зника | лаба́зников | |
| Д. | лаба́знику | лаба́зникам | |
| В. | неод. | ||
| одуш. | лаба́зника | лаба́зников | |
| Т. | лаба́зником | лаба́зниками | |
| П. | лаба́знике | лаба́зниках | |
лабазник, лабазника, муж.
1. Купец, владелец лабаза. Сысой Сысоич, туз-лабазник. Демьян Бедный.
2. Продавец в лабазе (разг.).