Настоящее время | ||
| ед. ч. | мн. ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | овива́ю | овива́ем |
| 2 лицо | овива́ешь | овива́ете |
| 3 лицо | овива́ет | овива́ют |
Прошедшее время | |||
| ед. ч. | мн. ч. | ||
|---|---|---|---|
| м | ж | с | |
| овива́л | овива́ла | овива́ло | овива́ли |
Повелительное наклонение | |
| ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|
| овива́й | овива́йте |
Сослагательное наклонение | |||
| ед. ч. | мн. ч. | ||
|---|---|---|---|
| м | ж | с | |
| овива́л бы | овива́ла бы | овива́ло бы | овива́ли бы |
Причастие настоящего времени | |||||
| ПАДЕЖ | ед. ч. | мн. ч. | |||
|---|---|---|---|---|---|
| м | ж | с | |||
| И. | овива́ющий | овива́ющая | овива́ющее | овива́ющие | |
| Р. | овива́ющего | овива́ющей | овива́ющего | овива́ющих | |
| Д. | овива́ющему | овива́ющей | овива́ющему | овива́ющим | |
| В. | неод. | овива́ющий | овива́ющую | овива́ющее | овива́ющие |
| одуш. | овива́ющего | овива́ющую | овива́ющее | овива́ющих | |
| Т. | овива́ющим | овива́ющей, овива́ющею | овива́ющим | овива́ющими | |
| П. | овива́ющем | овива́ющей | овива́ющем | овива́ющих | |
Причастие прошедшего времени | |||||
| ПАДЕЖ | ед. ч. | мн. ч. | |||
|---|---|---|---|---|---|
| м | ж | с | И. | овива́вший | овива́вшая | овива́вшее | овива́вшие |
| Р. | овива́вшего | овива́вшей | овива́вшего | овива́вших | |
| Д. | овива́вшему | овива́вшей | овива́вшему | овива́вшим | |
| В. | неод. | овива́вший | овива́вшую | овива́вшее | овива́вшие |
| одуш. | овива́вшего | овива́вшую | овива́вшее | овива́вших | |
| Т. | овива́вшим | овива́вшей, овива́вшею | овива́вшим | овива́вшими | |
| П. | овива́вшем | овива́вшей | овива́вшем | овива́вших | |
Деепричастие | |
| наст. вр. | прош. вр. |
|---|---|
| овива́я | овива́вши, овива́в |
овивать, овиваю, овиваешь (книж. поэт.). несовер. к овить.