| ПАДЕЖ | Ед. ч. | Мн. ч. | |
|---|---|---|---|
| И. | отупе́ние | отупе́ния | |
| Р. | отупе́ния | отупе́ний | |
| Д. | отупе́нию | отупе́ниям | |
| В. | неод. | отупе́ние | отупе́ния |
| одуш. | |||
| Т. | отупе́нием | отупе́ниями | |
| П. | отупе́нии | отупе́ниях | |
отупение, отупения, мн. нет, ср. (разг.). Состояние по гл. отупеть; оцепенение. «Стоял посреди избы и с отупением глядел на жену.» Чехов.