| ПАДЕЖ | Ед. ч. | Мн. ч. | |
|---|---|---|---|
| И. | прока́зник | прока́зники | |
| Р. | прока́зника | прока́зников | |
| Д. | прока́знику | прока́зникам | |
| В. | неод. | ||
| одуш. | прока́зника | прока́зников | |
| Т. | прока́зником | прока́зниками | |
| П. | прока́знике | прока́зниках | |
проказник, проказника, муж. (разг. фам. укор.). Шалун, озорник. «Он все боялся, чтоб проказник не отшутился как-нибудь.» Пушкин.