Настоящее время | ||
| ед. ч. | мн. ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | самоупра́вничаю | самоупра́вничаем |
| 2 лицо | самоупра́вничаешь | самоупра́вничаете |
| 3 лицо | самоупра́вничает | самоупра́вничают |
Прошедшее время | |||
| ед. ч. | мн. ч. | ||
|---|---|---|---|
| м | ж | с | |
| самоупра́вничал | самоупра́вничала | самоупра́вничало | самоупра́вничали |
Повелительное наклонение | |
| ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|
| самоупра́вничай | самоупра́вничайте |
Сослагательное наклонение | |||
| ед. ч. | мн. ч. | ||
|---|---|---|---|
| м | ж | с | |
| самоупра́вничал бы | самоупра́вничала бы | самоупра́вничало бы | самоупра́вничали бы |
Причастие настоящего времени | |||||
| ПАДЕЖ | ед. ч. | мн. ч. | |||
|---|---|---|---|---|---|
| м | ж | с | |||
| И. | самоупра́вничающий | самоупра́вничающая | самоупра́вничающее | самоупра́вничающие | |
| Р. | самоупра́вничающего | самоупра́вничающей | самоупра́вничающего | самоупра́вничающих | |
| Д. | самоупра́вничающему | самоупра́вничающей | самоупра́вничающему | самоупра́вничающим | |
| В. | неод. | самоупра́вничающий | самоупра́вничающую | самоупра́вничающее | самоупра́вничающие |
| одуш. | самоупра́вничающего | самоупра́вничающую | самоупра́вничающее | самоупра́вничающих | |
| Т. | самоупра́вничающим | самоупра́вничающей, самоупра́вничающею | самоупра́вничающим | самоупра́вничающими | |
| П. | самоупра́вничающем | самоупра́вничающей | самоупра́вничающем | самоупра́вничающих | |
Причастие прошедшего времени | |||||
| ПАДЕЖ | ед. ч. | мн. ч. | |||
|---|---|---|---|---|---|
| м | ж | с | И. | самоупра́вничавший | самоупра́вничавшая | самоупра́вничавшее | самоупра́вничавшие |
| Р. | самоупра́вничавшего | самоупра́вничавшей | самоупра́вничавшего | самоупра́вничавших | |
| Д. | самоупра́вничавшему | самоупра́вничавшей | самоупра́вничавшему | самоупра́вничавшим | |
| В. | неод. | самоупра́вничавший | самоупра́вничавшую | самоупра́вничавшее | самоупра́вничавшие |
| одуш. | самоупра́вничавшего | самоупра́вничавшую | самоупра́вничавшее | самоупра́вничавших | |
| Т. | самоупра́вничавшим | самоупра́вничавшей, самоупра́вничавшею | самоупра́вничавшим | самоупра́вничавшими | |
| П. | самоупра́вничавшем | самоупра́вничавшей | самоупра́вничавшем | самоупра́вничавших | |
Деепричастие | |
| наст. вр. | прош. вр. |
|---|---|
| самоупра́вничая | самоупра́вничавши, самоупра́вничав |
несов. неперех. разг.
То же, что: самоуправствовать.